МЕЖДУ ПРОШКАТА И ОТМЪЩЕНИЕТО

МЕЖДУ ПРОШКАТА И ОТМЪЩЕНИЕТО

Кол.3:13

Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.

Две са най-големите предизвикателства на живота ни – 1.възможността да си спомняме миналото и да имаме силата да го приемем, такова каквото е,

2.и представата ни за бъдещето и невъзможността да го контролираме.

На второто отговаряме с обещания,

А за първото ще научем днес.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПРОСТИШ?

• ПРОЩЕНИЕТО Е -  милост и любов, и вяра в БОГА.

1.ПРОЩЕНИЕТО е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Прощаването или опрощаването е залегнало дълбоко в християнския живот  и се приема като белег на духовно благородство. Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри, духовно израстнили хора в Божията благодат.

2.ПРОЩЕНИЕТО ни предпазва от желанието за отмъщение. Обяснението е, че когато прощаваме, приемаме случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме другия от вина. И когато вече пред нас няма вина във нас няма и желание за омраза и отмъщение.

Много връзки и приятелства се провалят не заради грешниците, не заради вината на другите, а заради „святостта и гордостта“ във нас, които не ни позволяват да се смиряваме и да прощаваме, както Христос направи на нас.

3.ПРОЩЕНИЕТО ни позволява отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на онзи, който веднъж ни е излъгал? Има една песен, в която се казва: „...Върнете се и си простете и непростимите неща“. Тук става въпрос да имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка за това кое е маловажно и заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме. Когато просим не означава че ние губим самоуважението си и авторитета си, напротив, когато простим ние показваме нашия духовен растеж, който е над другите.

ТРЯБВА ЛИ ДА ОТМЪЩАВАМЕ?

В случай че не простим, ставаме враждебни, изпълнени сме с гняв и омраза срещу този, който ни е ОБИДИЛ, НАРАНИЛ, ИЗЛОЖИЛ и сме готови сме да търсим ОТМЪЩЕНИЕ. Често пъти се втурваме да измисляме всякакви неща, за да накажем човека, който ни е наранил. Защо го правим?

Причината е в гордостта ни, която не позволява някой да се подиграва с нас. Защото имаме за себе си наша оценка, че сме по-добри, по-духовни, по-способни, по-талантливи и че другите не могат да се сравнят и с най малкия ни пръст. НО ТОВА Е НАШАТА ОЦЕНКА ЗА НАС ---- А КАКВА Е БОЖИЯТА ОЦЕНКА ЗА НАС? ТОВА Е НАЙ ВАЖНОТО, ЗАЩОТО ТО Е ИСТИНСКОТО!!!!!!!!!

Нерядко отмъщаваме, като се оправдаваме  с думите, че става дума за справедливост, която искаме да възстановим. Само че, както знаем, насилието ражда насилие, омразата ражда омраза, непослушанието и непокорноста на властта на църквата, ражда презрение и отхвърляне от Божията благодат. Когато цар Саул не се покори на думата на пророк Самуил и когато си позволи да принесе жертва на Бога без присъствието и разрешението на пророка, Бог му говори с думите…”ДО КОГА ЩЕ СЕ МОЛИШ ЗА САУЛ, АЗ ВЕЧЕ ГО ОТХВЪРЛИХ”..

 Стратегията „Аз печеля – ти губиш”  КОЯТО МНОГО ЧЕСТО ПРИЛАГАМЕ В НАШИЯ ЖИВОТ като искаме да покажем че ние сме двигателите на църквата и че без нас всичко ще рухне и падне, в един следващ етап сменя своята посока и резултата става ТИ ПЕЧЕЛИШ, А АЗ ГУБЯ.

Прекъсването на този кръг може да се случи чрез осъзнаване на собствените чувства И С ИДВАНЕТО ДО ПОКАЯНИЕ.

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА ПРОЩАВАМЕ?

Важно е да осъзнаем, че хората и светът около нас са такива каквито са. И от нас самите зависи как те ще ни влияят. Ние сме тези, които решаваме доколко ще позволим дума или постъпка да ни наранят и дали изобщо ще го допуснем. И в същото време не можем да избягаме от ударите и болката, защото това е единственият начин да „порастваме”, да се разбираме, да се приемаме и да се обичаме.

Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели.

Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правило се изпълняваше от всички, на земята би настъпил блажен мир и постоянна радост.

Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни благословен живот.

 В тази връзка да си спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш.

Какво ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мислите на другия, да видиш в неговото "аз", да разбереш кое го кара към една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.

Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, станахме груби и забравихме вековни християнски ценности на които ни учи Господ Исус Христос, и днес всеки търси вината за това във другите.                             Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на взаимното-опрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).

Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека простим на всички всичко в името на Божията любовта. Да си простим взаимно в Божия храм,. Това ще бъде крачка за нов духовен растеж и нов принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.

Какво наистина е прошката ?

Разбрахме ли какво всъщност означава да прощаваш ? Разбрахме ли какво носи опрощението ?

Много ми се иска да повярвам, че сме разбрали, но истината е, че това не е така.

“Око за око, зъб за зъб” гласи закона за отмъщението, но да отмъстиш за причиненото ти зло означава да се изравниш и да станеш като човека който ти причини злото.

Някой ни причинява болка или неудобство и ние задължително трябва да си го върнем, но това означава да слезем на неговото ниво, да станем като него,  а може и да станем повече от него  в неговото  падението и зло и да си кажем “Едно Око за Две Очи, Един зъб за Цяло Чене”. Щом отмъщението е слизане на надолу, то какво е опрощението? Издигане на горе ли е ? Да, опрощението е именно извисяване, издигане!

Днес никой нямаше да знае кой е бил Христос или какво е извършил ако не беше простил греха, злото и злобата на човека! Той каза …ОТЧЕ ПРОСТИ ИМ!!!

Без Христовото прощение нямаше да има възкресение или възнесение, нямаше да го има христовия завет, днес

нямаше да ни има и нас!

Да се научим  да прощавате, да прощаваме на тези, които ни нараняват. Много често те дори не си дават ясна сметка, че го правят! Те дори не осъзнават, че са ни наранили и ние крием гняв и омраза в сърцата си към тях ! Омразата е най-силната отрова и тя ще разяде сърцето ни отвътре, ще го унищожи, ще унищожи и нас.

Ако обаче простите, няма да има омраза в сърцето ви, то ще е чисто и леко и то ще ппрелива от радост.
Ако вие не се радвате  значи на много хора има да прощавате, много чернилка и неприязън сте събрали в сърцето си. То е станало мръсно и тежко, оковано е във вериги. Как тогава да ви е леко и приятно да живеете като сърцето ви така страда ? Как да се радвате на живота като имате буца, камък тежаща няколко тона вместо сърце? Не можете да се радвате, как ще можете? За да се радва човек трябва да има чисто и леко сърце, което да трепка и подскача в гърдите му, да не е обременено и затлачено от гордост, омраза и отмъщение.
Простете, опростете се, простете първо на себе си, след това на хората, които обичате и най-вече на хората, които не обичате. Опростете най-вече хората, които са се провинили пред вас и камък ще ви падне от сърцето Ще видите колко леко и приятно ще ви стане. Защо ли? Защото ще се издигнете над отмъщението, над злобата, над гнева, над омразата. Това е канарата, която смазва сърцето ви, това е канарата заради която едва едва дишате. Когато простите тя ще падне от вас, вие ще се издигнете над нея. Ще дишате леко и свободно, ще сте истински свободни, няма вече да има какво да ви тежи и ограничава, сърцето ви ще е чисто и леко. Вместо с мрак и омраза ще се изпълни с мир, светлина и любов. Ще се изпълни с тях, даже ще се препълни и ще започне да прелива, защото чрез прошката вие сте престанали да ги мразите, чрез опрощаването на дълговете и прегрешенията, които имат те към вас ще се извисите над тях. Ще се издигнете над злобата, над гнева, над омразата, над отмъщението. Ще изпитвате единствено безкрайна лекота и свобода, безкрайен мир, духовно светлина и любов!

БОГ ДА НИ БЛАГОСЛОВИ!

НЕКА СИ ОПРОСТИМ!

29.12.2011Г., ЯМБОЛ,  ПАСТОР ИВАН ГЕОРГИЕВ    

І.ТИМОТЕЙ - 3.БЛАГОДАРСТВЕНИЯ ХИМН НА ПАВЕЛ

№ 3

ИЗБРАН ЗА ДА СЛУЖИ

І.Тим.1:12-17

Благодарността на ап.Павел – 12 ст.

УВОД: След като ап.Павел разкри атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ и независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, което слово според апостола може да ни промени.

Ап.Павел казва за това слово – СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НА БЛАЖЕНИЯ БОГ, КОЕТО МУ Е ПОВЕРЕНО.

След това изявление, апостола започва тази част от своето послание със благодарствен химн – ТЪРЖЕСТВЕНО БЛАГОДАРЕНИЕ.

И  З  Л  О  Ж  Е  Н  И  Е

От прочетения текст, особено от 12 стих, ние разбираме някои много важни неща за които ап.Павел благодари на Бога. ЗА КАКВО ПАВЕЛ БЛАГОДАРИ НА ИСУСА?

І. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО Е ИЗБРАЛ – ст.12... Благодаря на Христа Исуса,  нашия Господ.

Ние имаме благодарност към Бога за много неща .... изцеление, радост, снабдяване на нужда, освобождаване, прощение, защита ..и.пр..

Но в този пасаж ап.Павел поставя ударението на своето благодарение върху ИСУС ХРИСТОВИЯ ИЗБОР. Никога не е дошла в павловия ум мисълтта и чувството , че той е избрал Исуса и неговия път – НЕ, ТОЙ ИЗЯВЯВА И БЛАГОДАРИ, ЧЕ ХРИСТОС ГО Е ИЗБРАЛ когато Павел стремително вървеше към своята погибел и осъждение. Исус е поставил Своята спасителна ръка върху павловото рамо и го е спрял от неговото падение, когато Павел беше хвърлил на вятъра своя живот и го доведе до осъзнаване. С този благодарствен химн, Павел показва, че е човекът на Христос, че принадлежи на Христос, защото Той го е избрал.

....Ако някой се хвали, да се хвали не със това което той е направил, а да се хвали, че Исус го е намерил и избрал, да бъде божий човек, Христов човек принадлежащ на Исуса...

ІІ. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС  ГО СЧЕТЕ ЗА ВЕРЕН – ст.12... Благодаря на Христа  Исуса, нашия Господ.... че ме счете за верен.

Павел беше поразен от Исусовия избор, защото той на големия и върл гонител на Исусовите последователи беше ИЗБРАН да бъде МИСИОНЕР за Христос.

Това благословено дело не беше само в това, че Исус му ПРОСТИ, НО в това, че ИСУС МУ СЕ ДОВЕРИ.

...Ние понякога прощаваме на този който е допуснал някаква слабост или е съгрешил против нас, НО много често ние му даваме да разбере, че неговото минало, това което той е допуснал и направил, НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА МУ СЕ ДОВЕРИМ, НЕ МОЖЕМ ДА ГО СЧЕТЕМ ЗА ВЕРЕН И НЕ МУ ПОСТАВЯМЕ ОТГОВОРНИ ПОРЪЧЕНИЯ, защото се страхуваме, че може да ни излъже и подведе.

Чрез този вид благодарност ап.Павел ни показва, че Христос не само му прости, Но Бог му повери да ИЗПЪЛНИ

Божието поръчение – да занесе Благата вест сред езическите народи. От човека бивш ГОНИТЕЛ, БОГ го направи СВОЙ ПОСЛАНИК.

Само  онези, на които Бог има ДОВЕРИЕ и ги СЧИТА ЗА ВЕРНИ, Бог ги избира и поставя във СЛУЖЕНИЕ....

ІІІ.БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО ПОСТАВИ НА СЛУЖБА – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ...че ме настани на служба.

Ние много сериозно трябва да подчертаем този факт от павловата благодарствена молитва, че той се чувства че е назначен от Исус Христос на тази служба. Той никога не си е помислим, че неговото назначаване на служба – служение и свързано с получаването на почести или отговорна и ръководна роля в църквата, НО той е предполагал и е вярвал, че е спасен за да служи или с други думи да слугува.

... Когато човек постави себе си или се стреми да бъде нещо, да приеме някаква служба или служение, но не е поставен от Бога, такова служение няма онова благословение и плодност, когато той направено от Бога. Човек лесно  може да изгуби това което е поставил върху себе си, ако то не е Божиятна воля.....

С тези думи ап.Павел показва Божия избор, Божието доверие и Божието назначаване. Тогава такъв човек, е човек на Божията воля и принася трайни и изобилни плодове за Божия слава.

Пример:... Разказва се за един спартанец, който след извоюването на победа на бойните игри получил награда ДА СТОИ РЕДОМ ЕДИН ДО ДРУГ СЪС ЦАРЯ ВЪВ БИТКАТА.  Въвд една друга сложна игра този човек с много усилия отново победил своите врагове. След победата един човек го попитал като казал: „..Е спартанецо, каква награда получи за тази твоя победа?

Спартанеца казал: ...” Аз получих правото във сражението да стоя пред моя цар..” 

Наградата на този човек е била да служи и ако е необходимо да приеме и СМЪРТ за своя цар.

..... С тази благодарствена молитва ап.Павел свидетелствува, че Той е избран да служи, а не за приемане на  почести, като е готов да понесе не само незгоди, но да приеме и СМЪРТ.

...Д.А. 21:10- 13 ... И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.  Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда

вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

ІV. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ

      ИСУС МУ ДАДЕ СИЛА – ст.12...  Благодаря на

      Христа Исуса, нашия Господ...че ми даде сила.

Ап.Павел отдавна е осъзнал, че Исус никога не възлага на човека да изпълни негово поръчение, без да не му е дал и СИЛА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЗА ТОВА ПОРЪЧЕНИЕ.

Павел никога не каза – Погледнете това нещо направих аз, но винаги говореше – Погледнете на Исус Христос, който ми дава сила за да извърша това нещо..

Филип. 4:13... За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Нито един човек сам по себе си не е ДОБЪР, НЕ Е СИЛЕН, НЕ Е СВЯТ, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО МЪДЪР за да бъде СЛУГА ХРИСТОС.... Но ако човек напълно се отдаде в служение на Исус Христос, той ще действа не само в своята сила, но и В СИЛАТА КОЯТО БОГ ЩЕ МУ ДАДЕ.

Само тогава човек става силен в слово и дело.....!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:  Какво да запомним?

Павел е спасен за да служи и това свое служение започва с БЛАГОДАРСТВЕН ХИМН като бблагодари на ИСУС за:

1.   Че е избран от Исус. 

     

2. Че е признат за верен.

3.Че е назначен от Исуса да служи.

 

4. Че му е дадена сила от Бога.

ТОВА БЛАГОДАРЕНИЕ Е ПРЕКРАСНО СВИДЕТЕЛСТВО НА НОВОРОДЕН И ПОСВЕТЕН ХРИСТИЯНИН.  Дано това да се каже и за нас!

Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

І.ТИМОТЕЙ - 2.ОЧИСТВАЩОТО СЛОВО

№ 2

ОЧИСТВАЩОТО СЛОВО

І.Тим.1:8-11

УВОД: След като ап.Павел разкри атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ и

независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, което слово според апостола може да ни промени. Ап.Павел казва за това слово – СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НА БЛАЖЕНИЯ БОГ, КОЕТО МУ Е ПОВЕРЕНО.

И  З  Л  О  Ж  Е  Н  И  Е

От прочетения текст, особено в 10 и 11 стихове, ние разбираме някои много важни неща за СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ.

І. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е- ЗДРАВОТО УЧЕНИЕ  ст.9.

    Тук преведеното СЛАВНО, в буквалния смисъл означава – даващ здраве. Християнството изисква не само спазване на определени норми, например ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА, МОЛИТВА, ХОДЕНЕ НА ЦЪРКВА, но изисква и въвеждане НА здрав образ на живота – ТОВА Е ДОБЪР ПОРЯДЪЧЕН ЖИВОТ.

Ако християнството в живота на човека е истинно, то дава на човека и здраве, това е морален живот, който се явява като дезинфикцирващо средство, което очиства човешкия живот, и този живот става за пример.

..... Това е потвръждение на това което, Христос каза: ...

Йоан 13:35... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

Любовта е дело - плод на Святия дух – Гал.5:22...

Когато в живота на човека присъства любовта – Божията любов, означава че този човек е божие притежание, и че той духовно е здрав и води променен живот под въздействието на СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ.

ІІ. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е – СЛАВНА БЛАГА ВЕСТ –

     ст.11

    Тази вест е СЛАВНА защото тя е ВЕСТ-НОВИНА за опрощение на минали грехове и даване на сила за преодоляване на грехове в момента  и в  бъдеще. Допуснатия гтрях в миналото вече не може да осъжда човека, той е отнет от агнеца Господен Исус Христос и е прикован на кръста. Йоан кръстител каза – ЕТО АГНЕЦА ГОСПОДЕН, КОЙТО НОСИ ГРЕХОВЕТЕ НА СВЕТА....

Тази вест е БЛАГА- ДОБРА- СЛАДКА,  защото е ВЕСТ-НОВИНА за Божията милост. Милоста Господна трае до века – ни казва Божието слово. Това е новина, че в Господа човек може да намери милост, оправдание и спасение. Това е новина за Божията благодат – Божието човеколюбие.

ІІІ. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е – ВЕСТ ЗА БОЖИЯТА

       ВЕРНОСТ.

    Християнското евангелие – или Християнското благовестие, това не е изявяване на човека, но това е ОТКРОВЕНИЕ ЗА БОГА.

Откровение за това, че Бог предлага не само помощ на човека, но му предлага е БОЖИЯ СИЛА, С КОЯТО МОЖЕ ДА ПРЕВЪЗМОГНЕ СЕ САМО ТРУДНОСТИ И ИЗПИТАНИЯ, но може да победи света, греха и сатана.

Апостола каза – Всичко мога чрез Онзи който ме подкрепя.

Римл. 1:16... Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

ІV. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ ДОЙДЕ  – ЧРЕЗ ХОРАТА –

      ст.11.

    Благовестието беше поверено на ап.Павел за да бъде принесена, донесена на други хора.

Бог прави на хората предложение и Му трябват хора които са готови да Му служат.

Истинският християнин – това е човекът, който приема Божието предложение и осъзнава, че той не може да пази тази вест само за себе си, но е длъжен да я сподели и с други, които още са я приели.

Христос каза – Даром сте взели, даром давайте....

Божието благовестие е онова Божие слово, което очиства човека и му предава здрав духовен живот. Затова това слово заслужава да бъде прието със цяло сърце.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

 Не задържай нищо от Божието само за себе си, но сподели го и с други за да бъдат очистени, спасени. БОЖИЕТО БЛАГОВЕСТИЕ Е ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ – ПРЕДАЙ ИМ ТАЗИ БОЖИЯ ВЕСТ.

Пастор  ИВАН ГЕОРГИЕВ

І.ТИМОТЕЙ - 1.ОСЪДЕНИ ОТ ЗАКОНА

№ 1

ОСЪДЕНИ ОТ ЗАКОНА

І.Тим.1:8-11

УВОД: Когато в земното царство в което живее човек, настъпи

             Божието царство, тогава няма има нужда от друг Закон освен Закона на Божията любов в сърцата на човеците, но в

настоящото време този момент е все още далече.

И затова ап.Павел показва списък с грехове, които Законът забранява и осъжда. Този пасаж е много интересен и важен за нас, защото този списък показва в какви условия се е зародил и израства християнството. Ние често говорим, че за християнина е трудно да живее в епохата на съвременната цивилизация, защото днешно време човек се сблъсква с различни грехове, пороци, съблазни, които се разпространяват свободно. Чрез този списък от грехове, ап.Павел показва, че църквата е малък остров от непорочност – святост,чистота,моралност, която живее  непорочно във един свят на порочност – грехопадение.

Нека с Божията помощ да ризмишляваме над този пасаж и да се поучим от Божието слово.

И  З  Л  О  Ж  Е  Н  И  Е

Ап.Павел започва този списък с грехове, които са осъдени от Закона – Божието слово и на ПЪРВО МЯСТО слага:

І. БЕЗЗАКОННИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.9

... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните.

Това са онези, които знаят Закона на доброто и злото и СЪЗНАТЕЛНО го нарушават с отворени очи и ясно съзнание.

Никой не може да осъди някога за нарушаване  за нещо което е писано в Закона, за  което той няма предстнава и не знае –

НО, БЕЗЗАКОНИЕ – ТОВА СА ОНЕЗИ, които знаят че е грях, че не е добро и СЪЗНАТЕЛНО И УМИШЛЕНО/ИСКАЙКИ/  нарушават закона и удовлетворяват своите желания..... кр.разм......

ІІ. НЕПОКОРНИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.9

... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните.

Това са онези, които са непослушни и непокорни, които отказват да се подчиняват на всякаква власт /най вече в църквата/. Тези хора не признават власта и авторитета на пастира, водача, по възрастните и поставените от Бога в църквата. Те често са като войници, които бунтовно не се подчиняват и отказват да изпълняват  команда – такива често казват – КОЙ СИ ТИ, КОЙ ТЕ Е ПОСТАВИЛ НАД МЕН, ТИ СИ НИКОЙ, ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА .... кр.разм.....

Такива хора са повече ГОРДЕЛИВИ, НЕУБОЗДАНИ, които никога не могат да приемат съвет, указание, наставление за да се покоряват..

ІІІ. УБИЙЦИТЕ НА МАЙКИ И БАЩИ – са осъдени от Божието слово – ст.

... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните,  за убийците на бащи и убийците на майки,  за човекоубийците,

Тези, които описва ап.Павел се отнася не за онези, които физически убиват  бащи и майки, синове, дъщери, братя и сестри, а за друг вид убийци, за които по римското право от онова време четем, СИН, КОЙТО УДАРИ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ – се подлага на смъртно наказание. Тези думи показват онези СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ, които нямат чувството на благодарност, уважение и срам. В сърцата на които липсва благодарността към родителите за безсънните нощи и грижата за тяхното отглеждане, израстване,образование, грижи за децата и пр..., НЯМАТ уважение за годините усилия на грижа и защита, на труд за задоволяване на всяка тяхна нужда и потребност, ТЕ НЯМАТ И СРАМ и затова изоставят своите родители в глад, мизерия, без дом, тормозят ги, унижават ги и пр.......

Чрез това слово, апостола ни напомня, че жестокият удар не е само удар по тялото, НО УДАРЪТ КОЙТО ПРИЧИНЯВА БОЛКА ВЪВ СЪРЦЕТО И ДУШАТА..... а такива има много, които със своиоте дела убиват не само своите родители, но и други в църквата Христова. Исус разширява значението на тази заповед, която касае не само убийството на човека, но и чувството на омраза против братята и сестрите.

ІV. ЛЪЖЦИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.10

... за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа.

Това са хора, които не се колебаят, без да мислят за последиците от тяхното деяние, без да се колебят, както някой е казал без да им мигне окото извръщават истината, говорят лъжа и неверни неща, за да оправдаят себе си и да постигнат своите цели. За такива истината няма стойност, за тях лъжата е средството за израстване и получаване на достижения в техния живот.

     В такава светлина ап.Павел обрисува атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ.

Независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, кой то може да ни промени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Нека се пазим от това за което ап.Павел ни прупреждава в І.Тимотея 1:8-10 ст. ...

 А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа,

ЯМБОЛ,                 пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА-6

Посланието на ЮДА

ЛЕКЦИЯ 6

ХРИСТИЯНИНА КАТО ДОБРОДЕТЕЛЕН ЧОВЕК

Прочит: Юда 20 - 21 ст.

УВОД: До този пасаж от Божието слово, Юда говори за значимостта на християнина, защитаване на вярата, за вмъкналите се нечиви хора в Божието стадо и за техните намерения и действия, които са осъдени поради обръщането на Божията благодат като причина да прикриват своите плътски пороци, които пръскат Божието стадо и стават причина за съблазън.

В тази част от Божието слово от 20 до 23 стихове Юда разкрива характерните черти  на ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ЧОВЕК В БОЖИЕТО СТАДО.

И  З  Л  О  Ж  Е Н  И  Е

Независимо от това, че нечистивите човеци активно работят за отпадане на хората от вярата и, в Божието стадо има и добродетелни хора, които изпъкват със своята верност,чистота и служене на Бога.

Тези хора са хора на добрите дела, чрез които човек се насърчава в своя духовен живот и служение.

І. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН – строи своя   живот върху фондамента наречен –

   ПРЕСВЯТА ВЯРА.

С това слово Юда напомня на всички, че живота на новородения християнин се основава не на това какво той е създал или направил, А НА ТОВА КАКВО ТОЙ Е ПОЛУЧИЛ.

Християнина получава ВЯРАТА като свързана верига. Исус предаде вярата на апостолите, от тях тя премина в Църквата и ние получаваме вярата от църквата. В това има нещо уникално и удивително, и това означава, че нашата вяра не е просто наше мнение, А ТОВА Е ОТКРОВЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, пазена във Неговата църква и предавана от църквата по-нататък от поколение на поколение, което предаване става под наблюдението и контрола на СВЯТЯ ДУХ. – Това е ПРЕСВЯТА ВЯРА.

Първоначалното значение на думата „Свято” означава – ДРУГО, или ОТЛИЧАВАЩО СЕ!

Свято – отличаващо се от останалите, така както СВЕЩЕНИКА се отличава от останалите вярващи, ХРАМА /Църковната сграда/ - се отличава от всички останали здания, СЪБОТАТА от останалите дни и БОГ – във висша степен се различава от отстаналите хора.

Вярата на новоредения християнин се отличава в два много важни аспекта:

1.       Тази вяра не е произведение на ръката и

умът на човечеството – НО Е ДАДЕНА ОТ БОГА. Тя ни е дадено не по право на избор, А ПО ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОГА. Ние  не трябва да правим умувания, размисли, НО ОПРЕДЕЛЕНО ДА ЗНАЕМ – ЧЕ ТОВА Е ПО ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОГА.

2.       Тази вяра е ВЯРА, КОЯТО МОЖЕ ДА

         ПРОМЕНИ онзи, който я има.

Тази вяра променя не само нашите мисли, чувства и намерения, но целият облик на нашия живот. Тя е несамо вяра отваряща нашите умове, но е нравствен двигател на нашия живот.

ІІ. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –

     е човек на молитвата.

Смисълът на вярата се изразява В ПРИЗНАНИЕТО НА НАШАТА ПЪЛНА ЗАВИСИМОСТ ОТ БОГА, а Молитвата е акт на признание и обръщение към Бога за помощ в нужда  и това е най яркото доказателство за нашата зависимост от Бога. Християнинът знае, че сам той нищо неможе да постигне или направи, но със Бога всичко е възможно и затова той е длъжен във своето безсилие да се обърне към всесилния Бог.

Юда напомня молитвата да бъде във Святия Дух и с това той има впредвид: - често нашите молитви биват егоистични и духовно слепи, но когато ние напълно се отдадем в разпореждане на Святия Дух тогава нашите желания, мисли, чувства, намерение, отношения към другите стават чисти и молитвите ни правилни. Истината се заключава в това, че ние християните сме длъжни да се молим на Бога, НО САМО БОГ МОЖЕ ДА НИ НАУЧИ КАК ДА СЕ МОЛИМ И ЗА КАКВО ДА СЕ МОЛИМ.

ІІІ. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –

     е човек запазващ в себе си Божията любов.

С това Юда напомня за заветното взаимоотношение между Бога и неговия народ.

В Изх.24:7 четем.... После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.

Бог се обърна към своя народ и им предложи за им бъде техен Бог, а те негов народ – това е отношение в което народа трябва да пази в себе си любовта на Своя Бог.

Този който иска да запази близост и единство с Бога, задължително трябва Му принесе своята любов и своете послушание – те са неразделни по-между си.

ІV. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –

      е човек на очакването.

Такъв човек очаква пришествието на Господ Исус Христос запазвайки във себе си МИЛОСЪРДИЕ, ЛЮБОВ И СИЛАТА НА ИСУС ХРИСТОС ДА СЛУЖИ НА БОГА, защото той знае че Исус ще му донесе ВЕЧЕН ЖИВОТ, тоест ЖИВОТА НА САМИЯ БОГ – ЖИВОТ НА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕКА!!!!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:  Какво да запомним:

В стадото винаги ва добродетелни християни които:

1. Живеят живот на пример

2. Те са хора на молитвата

3. Пазят във себе си Божията любов

4. Винаги са готови да посрещнат Господ Исус.

03.11.2011, Ямбол      пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ТЪЛКУВАНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 5

Посланието на ЮДА

ЛЕКЦИЯ 5

ХАРАКТЕРТЕРНИТЕ ЧЕРТИ  НА НЕЧИСТИВИТЕ

Прочит: Юда 12 - 16 ст.

УВОД: Тази част от Божието слово представлява най яркото и силно изобличение в Новия завет. Юда разкрива характера на нечистивите с които те се проявяват и  разкривайки тяхното поведение той ги изкарва на светло за да може да бъдат познати и човек да се предпази. Нека разгледаме техните характерни черти и да се поучим от Юдовото изобличително слово.

И  З  Л  О  Ж  Е Н  И  Е

Тези хора чрез своите действа правят:

І. СЪБЛАЗЪН НА БРАТСКИТЕ ВЕЧЕРИ ст.2

Според написаното от Юда няма никакво съмнение, че тези нечистиви хора представляват голяма опасност за братски вечери, които са наречени още братски гощавки на любовта. Тези вечери ня любовта – АГАПЕ -  са едни от ранните характерни черти на апостолската църква. Те са представлявали трапеза на ПРИЯТЕЛСТВОТО И БРАТСТВОТО, които се организирвали във НЕДЕЛНИЯ ДЕН.

На тази празнична братска трапеза на любовта, всеки е носил каквото може и всичко са разделяли по равно по между си. Това е било нещо прекрасно, като във всяка домашна църква християните са могли във всеки неделен ден – ден посветен на Господа, да седнат и да бъдат заедно на трапезата на братската любов.

Без съмнение в тези случаи е имало християни, които са имали възможност са донасяли много, но имало е и такива, които според своите възможности  са донасяли малко. За много от членовете на църквата тази трапеза е била единствената възможност за добра храна. Проследявайки историята на ранната църква, ние забелязваме, че част от някои са започнали да правят разделения на братските трапези на любовта, както ап.Павел говори за Коринстката църква в І.Кор.11:17-22ст.

Събиращите се на тези братски трапези са се разделяли на групи, така за едни е имало много храна, а други са гладували. Когато любовта-Агапе не присъства на трапезата, тогава тя е пародия и много често тя не оправдава името си – Братска трапеза на любовта. Такова нещо се случва и понастоящем при миенето на нозете при Господна вечеря в някои църкви, къдете някои от членовете предварително се избират по между си за да си моят нозете, а не с когото се падне.

Това е създаване на група и води до разделение. Така се е случвали и при братските трапези на любовта.

Противниците на Юда са правили пародия от братските трапези на любовта, правили са разделения, създавали са групи от по-възможните и са отделяли по доброто за себе си. На трапезите на любовта хората са били душевно близки, чувствали са нуждата от необходимостта един от друг, А ТЕЗИ НЕЧИСТИВЦИ са използвали трапезите на любовта за да удовлетворят своите похоти.      Лошо е когато хора които идват на църква, използват възможностите които им дава християнството за свои цели и облаги. Такива хора са като подводни камъни, в които може да се разбие братството на трепазите на любовта.

ІІ. ЕГОИЗЪМ ВЪВ БРАТСКИТЕ ВЕЧЕРИ

Тези нечистивци са били постоянно скитащи се  в своите компании и не са изпитвали никакво чувство на отговорност по отношение на другите братя и сестри. Тези две неща – скитането и безотговорността вървят ръка за ръка и показва техният ЕГОИЗЪМ.

Трапезата на любовта трябва да бъде проявление на приятелство и това приятелство трябва да се състои в това, че човек трябва да дели всичко със другите, но вместо това нечистивите създават свои компании и всичко каквото имат оставят за себе си, без да споделят това с другите. Човек който не чувства отговорност и за други и мисли само за себе си е егоист и е осъден. В такъв образ Юда осъжда егоизмът, като подводни камъни, които разбиват братството и няма чувство на отговорност за другите.

ІІІ. ЧРЕЗ СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ

       НЕЧИСТИВЦИТЕ СА БЕЗПОЛЕЗНИ.

Според думите на Юда тези хора се явяват като безводни облаци, които са носени от ветровете, но не носят дъжд. Това ни напомня на някои хора които само говорят и имат високи и големи изисквания към другите, а самите те не принасят никаква полза. Историята на Христос и безплодната смоковница е прекрасен пример на тези човеци които не принасят никаква полза. Облак който не носи дъжд е безполезен и носи разочарование и отчаяние. Празните обещания като облак без дъжд са безполезни и в Новия завет този безполезност се осъжда –

ПРИМЕРА за талантите – за човека със заровилия талант господарят каза: ЛЕНИВИЙ Е БЕЗПОЛЕЗНИЙ СЛУГО.... той беше наказан....

Никакви красиви думи и обещания не могат да заменят полезното действие на божиите чада.

Думите без дела нямат сила, така както облак без дъжд е безполезен. Такива безводни облаци са нечистивците от Юдовото послание.

ІV.ТЕЗИ ХОРА СА И РОПТАТЕЛИ – ст.16

Тези нечистивци, които са се вмъкнали в църквата скривайки се зад вярата, но не са покаяни  са постоянно и вечно недоволни от живота, който Бог им е определил и постоянно роптаят. Такива хора намират недостатък и в най хубавите неща – в проповедта, хвалението, организацията, служението, грижата за другите ...

Постоянно са недоволни и претендират че могат да направят неща по добре но никога не се завхващат да ги направят – само думи, но не и дела. Юда отново акцентирва върху един момент – поведението/действието/ на тези хора се определя от тяхното желание. Самодисциплината и самоконтрола за тях нищо не означава, тяхната отговорност и техният дълг са празни думи, във тях няма никакво желание за служене и никакво чувство на отговорност. Те търсят само своята полза и да не изменят на своите желания.

Щеше да има пълен хаос във света ако всички хора бяха като тези нечистивци от Юдовото послание.

Тези хора говорят горделиво и надменно, но във същото време те се смиряват пред великите и силните ако могат да извлекат някаква полза за себе си. Те могат да направят силно впечатление на накой със своето лъскателно и хвалебствено слово за другите, но във сърцата си остават горделиви и надути. Нечистивите, против които пише Юда, прославят себе си и лъскаят другите ако това се наложи в някой момент за да получат някаква изгода. ТАКИВА ХОРА ИМА И В НАШЕ ВРЕМЕ.

ЮДА ОТПРАВЯ СЕРИОЗНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, КАТО РАЗКРИВА ХАРЕКТЕРНИТЕ ЧЕРТИ НА ТЕЗИ ХОРА ЗА ДА ГИ ПОЗНАЕМ И ДА ГИ ОТСТРАНИМ ОТ ЖИВОТА СИ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Какво да запомним от тази лекция:   Тези хора чрез своите действа правят:

І. СЪБЛАЗЪН ВЪВ БРАТСКИТЕ ТРАПЕЗИ НА ЛЮБОВТА.

ІІ. ЕГОИЗЪМ ВЪВ БРАТСКИТЕ ВЕЧЕРИ

ІІІ. ЧРЕЗ СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ

       НЕЧИСТИВЦИТЕ СА БЕЗПОЛЕЗНИ.

ІV.ТЕЗИ ХОРА СА И РОПТАТЕЛИ.

20.10.2011,Ямбол     пастор Иван Георгиев

ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 4

Посланието на ЮДА

ЛЕКЦИЯ 4

ОБРАЗА И ХАРАКТЕРА НА НЕЧИСТИВИТЕ

Прочит: Юда 11 ст.

УВОД: В тази част от своето послание Юда разкрива какво представляват нечистивите, които са се вмъкнали в църквата. Юда разкрива тяхното поведение и показва като какви се явяват вземайки примери за хора от историята на Израел. Всичко това, което пише Юда е да изобличи тези хора и в същото време да предупреди и църквата. Нека разгледаме тези пасажи.

И  З  Л  О  Ж  Е Н  И  Е

Хората цитирани от Стария Завет, които са посочени от историята на Израел, с които Юда прави паралелно сравнение с тези в своето послание са: Каин, пророк Валаам и Корей.

Защо са посочени тези три различни личности, има ли нещо общо с това което е цитирано в Юдовото послание. Тези личността са много сходни с тези от Юда, затова нека да ги разгледаме и да се поучим от Юдовото предупреждение:

1. КАИН –– убиеца на  брат си Авел...

Бит.4:1-15

В юдейската традиция Каин е циничен и материално мислещ човек, който е безбожен и нямащ вяра в Бога. Човек който не се съобразява и не спазва нравствените Божествени норми на земята и който върши каквото си поиска. В такава светлина Юда обвинява хората с нечисти мисли и действия, защото те явно демонстрирват и показват непокорство на Бога и отричайки нравствените норми на Бога на земята, учат други да съгрешават. Чрез този премер Юда показва и предупреждава, че тези които водят и други в заблуждение се явяват УБИЙЦИ на човешките души и че и те самите са духовни наследници на Каин - убиеца на брата си, за който няма място в Божието лоно.

2. ВАЛААМ – Учителят на съгрешаването.

Числа 22- 24, 25, 31 гл.

Учението на Валаам се явява като най позорното учение не само в Стария завет, но то се посочва и като такъв и в Новия Завет. Откр.2:14..

Този пророк се цитира в две истории описани в Божието слово:

 А/. Първата в Числа 22- 24 глави – цар Валак пет пъти се опитва да накара прорака за прокълне Божия народ от страх от тяхната сила и мощ, предлагайки пари и власт на пророка. Единственото нещо, което възпираше Валаам, беше страха от това което може да му направи Бог. В тази история пророка постъпва като най отвратителния човек...

Б/ Втората в Числа 25гл. Валаам чрез своя съвет до цар Валак става причината за моралното падение на Израел, като чужденците си взимат жени от Израел. Израел имаше забрана да  взима и да дава жени от и на други народи. Чрез съвета на Валаам до Валак да си откраднат жени от Израел се постави началото на моралния упадак и хората започнаха да съгрежават. Това също е третирано и във Новия завет за което четем:

2.Кор.6:14... Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

Числа 31 гл. Жалката смърт на Валаам, убит с нож като нечистив човек, се явява Божието предупреждение за тези, които учат и насърчават другите да съгрешават.

От тези две истории Валаам стана символ на две неща:

1.Човека готов да съгреши и да оскърби божията воля воден от копнежа да получи материални облаги.

2. Той символизира порочения човек, виновен от най-големите грехове – който  учи другите на грях.

В такъв образ, Юда говори за порочните хора от онова време, които са готови заради лична изгода да излязат от пътя на праведността и да учат другите да съгрешават. Юда предупреждава:

Да съгрешаваш заради лично изгода е нещо лошо,

НО ОЩЕ ПО ЛОШО Е – ДА НАУЧИШ ДРУГИТЕ ДА СЪГРЕШАВАТ - 

това е СЪБЛАЗНЯВАНЕ.

Божието слово е категорично за такива порочни хора като казва в еван.Матея 18:6... А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

3. КОРЕЙ – живи погълнати от земята

Числа 16:1-36

Корей, Датана и Авирон със семействата си бяха живи погълнати от земята и други 250 човека Господ уби с огън.

Грехът на Корей беше, че той възстана и подучи и други против ръководството на Мойсей и Аарон. Корей беше взел върху себе си служение което не му беше дадено от Бога и затова погина от такава страшна смърт.

Корей символизирва човека който не признава и неприема авторитета и власта на другите в църквата и проявява открито непокорство на хората избрани и поставени от Бога. Той предпочита да ходи в своя път вместо това да върви в пътя Божий. Това е сериозно предупреждение, че ако човек приеме върху себе  си нещо от гордост, това означава че ще го последва погибел.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:  КАКВО ДА ЗАПОМНИМ?

КАИН –– убиеца на своя брат си Авел...

ВАЛААМ – Учителят на съгрешаването.

КОРЕЙ – живи погълнати от земята

Да съгрешаваш е нещо лошо,

НО ОЩЕ ПО ЛОШО Е – ДА НАУЧИШ ДРУГИТЕ ДА СЪГРЕШАВАТ -  това е СЪБЛАЗНЯВАНЕ.

13.10.2011г. Ямбол                  пастор Иван Георгиев